Д-р Андрей Велчев пред ФАКТИ: Договорът с МЕРКОСУР поставя сериозни въпроси в аграрния сектор

Договорът между Европейския съюз и страните от МЕРКОСУР отново постави на дневен ред въпроса за баланса между свободната търговия и защитата на европейските производители. Докато Брюксел подчертава стратегическите и икономическите ползи от споразумението, в аграрния сектор нарастват притесненията за конкурентоспособността, стандартите и реалната равнопоставеност на пазара. Какви рискове и възможности крие договорът, достатъчни ли са предвидените защитни механизми и как това ще се отрази на България… Пред ФАКТИ говори Андрей Велчев, председател на Управителния съвет на сдружение „За достъпна и качествена храна“.

- Г-н Велчев, ЕК се хвали с договора с МЕРКОСУР, но той наистина ли защитава европейските производители?
- Договорът с МЕРКОСУР е стратегически геоикономически ход, но не и безрисков за европейското земеделие. Той отваря пазар от над 260 милиона души за европейската индустрия и високотехнологичен износ, но в аграрния сектор поставя сериозни въпроси. Южноамериканските производители работят при различни екологични, фитосанитарни и социални стандарти, което означава по-ниска себестойност. Когато тези стоки влизат в ЕС, те се конкурират с фермери, които спазват значително по-строги правила за пестициди, хуманно отношение към животните и въглероден отпечатък.
ЕК предвижда защитни механизми, но проблемът е в тяхната навременност. Ако защитата се активира, след като пазарът вече е разклатен, щетите за малките и средни стопанства могат да бъдат необратими. За България това е особено чувствително в секторите месо, захар и зърно. Въпросът не е дали ще има търговия, а дали ще има реална равнопоставеност.

- От ЕК твърдят, че ще има работна група за засилен контрол върху вноса. Досега как е било?
- Контрол винаги е имало. ЕС разполага с една от най-развитите системи за официален контрол в света. Но през последните години натискът върху пазара рязко се увеличи – война, санкции, либерализирани режими, нови търговски споразумения. Системата започна да работи на границата на капацитета си.

Създаването на специален формат за засилен контрол е признание, че стандартната процедура вече не е достатъчна.

Това означава по-координирани проверки, по-чести лабораторни анализи и фокус върху рискови категории. Казано просто – досега контролът беше стабилен, но сега се опитва да стане по-агресивен и реактивен.

- Каква политика води ЕС по безопасност на храните?
- Политиката на ЕС е изградена върху принципа „от фермата до трапезата“. Това означава, че безопасността се разглежда като непрекъсната верига – от производството, през преработката, до крайния потребител. Основен принцип е превенцията, а не реакцията след инцидент. ЕС работи с научна оценка на риска, проследимост на продуктите и система за бързо предупреждение. Това прави европейската рамка една от най-строгите в света. Но строгата регулация има и цена – тя оскъпява производството в ЕС. Когато вносните стоки не носят същата регулаторна тежест, се създава дисбаланс.

- Новите мерки какво предвиждат?
- Новите мерки целят по-строг контрол на входа на Съюза. Това включва разширени проверки на документи, повече физически инспекции, лабораторни анализи за остатъчни вещества, както и засилен мониторинг за измами и подмяна на произход. Особено внимание се обръща на продукти с исторически висок риск – зърно, месо, плодове и зеленчуци от определени региони. Идеята е контролът да бъде базиран на реални данни и статистически риск, а не на случайни проверки.

- Слага ли се край на евтиния внос?
- Не. Световната търговия не може да бъде „спряна“. По-скоро ЕС се опитва да управлява натиска чрез предпазни механизми и временни ограничения. Евтиният внос ще продължи да съществува, но целта е той да не води до срив на вътрешния пазар. Истинският въпрос е дали ще има ефективни компенсаторни инструменти за европейските производители. Ако те не са достатъчни, напрежението в селскостопанските сектори ще остане.

- Колко голям проблем е вносът от Украйна?
- Темата е чувствителна. След началото на войната ЕС отвори пазара си като жест на солидарност. Това обаче доведе до сериозни пазарни сътресения в някои държави, включително България. Цените на зърното и други суровини бяха под натиск. Важно е да се подчертае, че стоките, влизащи в ЕС, трябва да отговарят на европейските стандарти. Но производствената среда извън ЕС е различна и това влияе върху конкурентоспособността. ЕС вече въведе механизми за ограничаване на определени категории, но проблемът остава политически и икономически сложен.

- Засиленият контрол означава ли по-нисък риск?
- Да, но само ако е реално приложен. Контролът на хартия не гарантира безопасност. Нужни са лаборатории, обучени инспектори, проследимост и прозрачност. Когато контролът е системен и базиран на риск, вероятността опасни или замърсени продукти да достигнат пазара значително намалява. Но нулев риск не съществува. Въпросът е в скоростта на откриване и реакция.

- Наистина ли европейците имат най-високите стандарти в света?
- Обективно – да, ЕС е сред лидерите по регулации и контрол. Системата за проследимост и научната оценка на риска са на много високо ниво. Това обаче не означава, че няма пробиви или опити за измама. Стандартите са високи, но те трябва да бъдат еднакво прилагани както към вътрешните производители, така и към вноса. В противен случай се създава усещане за двойни стандарти.

- Как ще се прилага новата рамка у нас?
- В България прилагането ще зависи основно от капацитета на контролните органи – пробовземане, лабораторни анализи, граничен контрол и публичност на резултатите. Най-важното за нас като потребителска организация е прозрачността. Обществото трябва да знае какви продукти се проверяват, какви несъответствия се откриват и какви санкции се налагат. Само така ще има доверие както в институциите, така и в пазара. В крайна сметка въпросът не е дали ЕС има правила. Въпросът е дали те се прилагат с еднаква строгост към всички.